Домовете за стари хора са публични или частни заведения, в които се настаняват хора в предпенсионна или следпенсионна възраст. В повечето случаи причината е, че се нуждаят от целодневни медицински грижи или друг вид ежедневна терапия, която да поддържа паметта и мускулите. В зависимост от персонала, сред членовете му може да има лекари, квалифицирани медицински сестри, физиотерапевти, кинезитерапевти и други. Основното тяло на домовете за възрастни са асистентите. Някои заведения са отворени за доброволчески труд в определени дни от седмицата.
История на домовете за стари хора
С наближаването на индустриалната революция през 1760 г., големите градове сравнително се разрастват паралелно с търговията, в резултат на което много хора забогатяват за една нощ, докато други губят всичко и остават на улицата. Сред тези несретници са и възрастните хора. Те биват настанявани в домове за бедни, редом с престъпници, просяци и невръстни деца. Тези домове са предлагали базисни условия за живот, граничещи с мизерия – малко слама за спане и храна. Едва две столетия по-късно възрастните са отделени в свои собствени домове, които изначално са имали също публичен характер. По-късно се появяват първите частни заведения и хосписи, фокусирани върху терапия, медицински грижи и осигуряване на всичко необходимо възрастните да изживеят спокойно старините си.
Кога е правилното време за старчески дом?
Обичайно решението идва внезапно, след хоспитализация, или след дълго обмисляне. Възрастните хора са поставени пред избора не само да се отделят от семействата си, но също така да се доверят на напълно непознати да поемат грижите са тях. Промяната на средата и обстановката също могат да окажат влияние, така че отстрани изглежда така, сякаш времето да вземете решение никога няма да е подходящо. Ако продължавате да изпитвате колебание, първо се запознайте с обстановката – мястото, на което се намира старческия дом; персоналът, който ще поеме грижите; видовете предлагани услуги. Огледайте помещението и се запознайте с други членове на дома. Помолете ги да ви споделят свои впечатления.
Митове за старческите домове
Вярно ли е, че ако не мога сам/а да се грижа за себе си, е нужно да ида в старчески дом?
Отговорът на този въпрос зависи от това какво разбирате под „грижа“. Ако запитвате затруднение да пазарувате сами, да перете и готвите, но се справяте с всичко останало, можете да потърсите домашен помощник, който да върши тези неща вместо вас. Ако се възстановявате след хоспитализация, можете да се обърнете към асистент, в случай че такъв не ви бъде назначен. Когато обаче не можете да направите нищо сами, когато чувствате постоянна немощ, забравяте често и бъркате лекарствата си, то ще ви е нужна 24-часова грижа.
Вярно ли е, че съм бреме за децата си и затова ме пращат в старчески дом?
Българското общество е консервативно в това отношение от векове. Традиция е семействата да се грижат за своите майки и бащи до сетния им дъх. Затова на старческите домове се гледа подозрително, дори враждебно. Истината е обаче, че заради нестабилната икономика жените и мъжете работят плътно от сутрин до вечер, като паралелно с това трябва да отглеждат деца и да се грижат за домакинствата си. Докато някои семейства успяват да намерят баланса, за други това са оказва невъзможно и, колкото и да обичат своите бащи и майки, те не могат да им осигурят нито вниманието си, нито грижата си. В домовете за стари хора техните родители ще имат на разположение асистент и медицинско наблюдение, а също така ще се намират сред свои връстници.
Вярно ли че, че ако стъпя веднъж в старчески дом, повече няма да го напусна?
Падане или преживян инсулт водят до необходимостта от непрестанно медицинско наблюдение. След като се възстанови, човек може да напусне дома или хосписа по свое желание. Има и случаи обаче, в които това не е възможно. Остаряването не е присъда, а старческият дом не е затвор.
Децата, които не искат да оставят своите родители
Ако имате възрастен родител, който наскоро е бил хоспитализиран, преживял е тежка травма или има нарастваща нужда от постоянни грижи, вероятно вече сте обмисляли възможността да потърсите старчески дом. Не се чувствайте виновни и гневни за това, че желаете най-доброто за своите родители. Ако сте нерешителни, запитайте се първо дали домът ви предлага подходящите условия да се грижите за своите баща или майка. В случай, че се затруднявате, потърсете мнението на медицинско лице, което да оцени обстановката. На второ място говорете с родителите си – каква е тяхната гледна точка, какви са очакванията им, нуждите им. Възможно е те самите да обмислят идеята за старчески дом, но да не намират повод за тази тема.
Родителите, които се чувстват изоставени
Преместването в старчески дом може да се случи внезапно и това да ви се стори грубо, дори обидно. Местите се от родния си дом, където са всичките ви спомени, ценности, целият ви живот, за да го замените за напълно непознато място. Не потискайте обидата си, бъдете търпеливи и помнете, че не сте сами. Завържете запознанства както с персонала, така и с други във вашето положение.