Когато 70-те наближават …

Трудно е да повярваш и свикнеш с мисълта, че след по-малко от две седмици ще станеш на 70… В такива моменти се замисляш колко бързо времето минава и колко много неща са ти се случили… Задаваш си и въпроса дали пък не можеш да го спреш, както и колко ли още интересни и вълнуващи неща ти предстои да преживееш.

Освен многото философски въпроси е време да си зададем и няколко по-екзистенциални такива. Двата основни въпроса, които стоят пред мен са

  1. Като пенсионер в България да продължа ли да работя работата ми, която не е особено натоварваща, но все пак е работа /имам собствен магазин за авточасти/?
  2. Как да продължа живота си от тук нататък и къде бих се чувствал най-добре?

Не е лесно да станеш утре и да осъзнаеш, че не си на работа и нямаш какво да правиш цял ден. Тази мисъл толкова ме плаши, че съм готов никога да не спирам работа, въпреки че вече се измарям доста повече от преди няколко години и работата ми тежи на моменти. Така реших, че все пак е време и би било по-достойно да спра да работя и да видя какво правят всички останали хора на моята възраст, с което бих могъл и аз да се занимавам.

Търсейки отговор на втория въпрос, разбира се първо се сетих за децата ми. Имам двама сина, които откакто завършиха училище живеят в Гърция и Испания и не мислят да се връщат в България. Няма родител, който да не иска да е близо до децата си, но мисълта, че те са по-добре там, където се намират е някак си утешителна. В този ред на мисли се появи и идеята да помисля за старчески дом, в който да се преместя да живея. В момента все още мога да се грижа за себе си, но съм наясно, че това няма да е винаги така.  А когато децата ми са далече и няма с кой да споделям малките радости всеки ден, вариантът за живот в дом за възрастни ми се струва доста привлекателен. Започнах да се интересувам по-сериозно по темата и се оказа, че хубавите домовете в България все още са доста малко. За да избера най-подходящо мястото да се доближава до домашната ми атмосфера, да имам собствена стая, в дома да има други хора, които са приблизително на моята възраст, да има добър медицински персонал и да се организират някакви занимания за възрастните хора, защото не обичам да скучая. Сигурно сега много от вас си мислят, че всичко това е много хубаво, но с българската ми пенсия няма как да си го позволя. Така е, но философията в живота ми е, че когато човек вярва в нещо и иска да го постигне, то начин винаги може да се намери! Веднага направих няколко проверки и сметки и установих, че ако дам под наем апартамента, в който живея сега и инвестирам пенсията си, ще мога да си позволя частем старчески дом. Споделих идеята и на децата ми и те я одобриха. Така без много да се чудя взех решението да се опитам да  прекарам старините си в дом за възрастни.